Казвам се Димитър Господинов (Dean) на 23, роден във Враца, но последните няколко години живея на различни места. Занимавам се с Музика и с пътувания, но е малко по- сложно за обяснение.
Така, за начало гледайте това видео: https://www.youtube.com/watch?v=eprVBaGVXns
Направих го, за една готина европейска организация към Еразъм +. Това с което се занимавам в момента е да пътувам и да документирам различните местата на които съм. И междувременно да намирам различни начини да си го финансирам. Звучи малко оплетено, и е сложно за обяснение, но за това ще се върна малко назад…
До като учих в гимназията във Враца(„Христо Ботев“ – биология и химия) свирих на китара в ученическа група от града. Нищо сериозно не се случваше, но се забавлявахме много. Тогава разбрах, че музиката е нещото с което искам да се занимавам. Записах китара и тонрежисура в НБУ в София. В универитета започнах да се занимавам с различни неща, като организаторска дейност, открих фотографията, изкарах курс по керамика и имах собствена експериментална изложба, участвах в проекти на мои колеги от департамент Кино. Освен това смених инструмента си от китара – с ударни. Изобщо пробвах от всичко, което ми е интересно и в което виждам, че мога да допринеса и да ме развие.
След 2рата година в университета заминах на бригада в САЩ. Това беше момента в който доста неща в живота ми се промениха и беше нещо като “повратната точка”. Почти нищо на се разви по начина по който беше планирано. Като за начало – изхвърлиха ме от работа ми и от мястото на което живеех, малко след като пристигнах.
Щяха да ме депортиратобратно в България, ако не измисля нещо.Бях на улицата за малко, след което живях в приют за бездомници, работех като барман в индийски ресторант, както и продавах и ремонтирах скейтбордове в месния скейтшоп. Освен това свирих на улицата и стартирах канала си в YouTube. Това което се случи бе, че попаднах в една уникална среда от улични музиканти и пътешественици, в която се почувствах повече „вкъщи“ от всякога. Смелостта и приключенският дух на хората, които срещнах ме вдъхнови и стана част от мен по някакъв начин. Освен това трябваше да разчитам само на себе си и на никой друг. От това цялата ми вътрешна мотивация и самосъзнание се преобърнаха.
Върнах се в България с невъобразима енергия и страст да пътувам и да откривам още и още за себе си и за света. Започнах работа по дебютният ми албум „The PinHole Camera”. Идеята беше да запиша целият албум сам. Всички инструменти – китара, барабани, бас, пиано, вокали, както и да ги смеся. В студентското ми общежитие.
Отне ми няколко месеца, но научих страшно много и ми беше интересно.
В този момент разбрах за програма ЕРАЗЪМ +. Кандидатствах и ме приеха на студентски обмен в Германия – “Folkwang Universität der Künste” в Essen.
Бях събрал доста инерция във витрешен план и точно преди да замина, изпълних една от мечтите си – изкарах курс на APPI за пилот на парапланер в СОПОТ. Искам да отбележа, че цял живот имам страх от високо, както и невъобразимо желание да го преодолея. Една от пректиките които станаха важни за мен след като се върнах от Америка бе – да индифицирам страха и да го атакувам директно.
Заминах за Германия през Октомври. Нова държава – нов език, култура, нов дом. Никой не ме познава. Направо страхотно. Умирах си за нещо такова. Мултикултурната среда в Essen, Germany е нещо в което се влюбих. Срещнах толкова много страхотни хора от абсолютно всяка точка на света. Всеки в приятелския ни кръг беше от различна държава и континент. Едно от нещата които ме впечатлиха ужасно, бе че тези хора говореха страхотно по 3 езика – а някои по повече. Концентрацията на култури беше невъобразима. Коледа наближаваше и реших да запиша 2рия си албум – сам в общежитието ми, с инструментите и техниката с които разполагам. Поставих си тесен срок и го приех като предизвикателство. “Cold Germany” ми отне по-малко от месец и го пуснах в последните дни на Декември. Различни перкусионни иснтрументи, пиано и ксилофон можете да чуете вътре. Освен това започнах да си правя кратки пътешествия из Германия използвайки студентската ми карта за транспорт. Тези пътешествия превръщах във видеа за канала ми в YouTube.
Върнах се в България напомпан с още емоция, любов и вдъхновение, повече от предишния път. Този път бе ясно – съвсем скоро ще замина за някъде. И всъщност на 2рият ден от както кацнах в София, заминах за Турция със старият ми секвартирант от България. Отидохме да посрещнем 2 ма приятели от Америка на летището в Истанбул. Не се бях прибирал в България от 6 месеца и на 2рият ден заминах за друга държава, това мое решение изненада родителите ми, но те май вече започнаха да ми свикват.
Открих младежките обмени на Еразъм+ и през пролетта заминах на няколко в Люксембург, Белгия и Турция. Станах член на НПО „Институт Перспективи“ – една страхотна младежка организация, която ме вдъхновява много.
Лятото заминах отново за Германия и започнах да обикалям и свиря с немската група – “Inspektor Harti & die Diesel machines”. С тях се запознахме на едно общо участие, седмица преди да летя обратно за София. С тях обиколих почти всички градове около река Rurh и Rhein. Както и част от Холандия. Това комбинираше 2те неща, които са ми най- важни – музиката и пътешествията. Доста приключения се случиха с тази група за едно лято. Живях в няколко различни града в Германия, както и на брега на Северно море в Холандия. Прекарвах повече време във ван пълен с инструменти от колкото в която и да е от квартирите, които имах в тези градове. Освен това най-накрая се издъжах само от музиката си, мамка му – от това което обичам. В момента е 1:30АМ и пиша тази статия от малката си квартира в туският квартал на ∆Grevenbroich, Германия. Преди няколко часа имах участие в един от баровете тук. След 2 дни, имаме 2 участия в 2 различни града в един и същи ден, а другата седмица заминавам за Северна Германия за участие в Бремен. До края на месеца ще е така, след което кацам в Бъглария.
Какви са плановете ми за бъдещето – ами ще пътувам още. Привлича ме новото и непознатото, както и да го до документирам, да го правя част от мен. Чуствам се млад и пълен с енергия и не ме свърта. Освен това не виждам нищо по-важно за един човек от това да опитва, да се учи, да прави грешки и да се надгражда. Влюбих се в тази идея.
През последните 2 години изработих сет от мои вътрешни правила, нещо като морален компас, който следвам. Поставих си въпроса: кой съм сега и Кой искам да бъда утре? Искам ли да бъда Този – който стои вкъщи и гледа видеа в Youtube, или искам да съм Този – който е навън и ги снима. Искам ли да съм човека, който създава – или искам да съм този, който го копува от магазина. Искам ли да консумирам, или искам да произвеждам?
Запитах се от какво ме е страх? И какво искам да правя със този страх? Къде се намирам в момента и къде искам да се намирам? Това е. Започнах да живея живота си – воден от вътрешните ми идеали.
Не че това, което правя е кой знае колко интересно или забележително, вълнуващо е за мен, защото ме провокира и предизвиква и защото е това, което обичам. Всеки си има своите неща от които го е страх и които го вдъхновяват, важно е да ги откроим и да действаме по тях. Защото живота е толкова кратък, наистина нямаме причина да не действаме днес. От днес можем да живеем от най-високите си идеали.
Това което се научих живеейки на различни места, е че всеки от нас може да бъде който си поиска, може да започне отначало изграждайки личността, която иска за себе си. Всеки от нас е въоръжен с безкраен потенциал и от нас зависи как ще го използваме. Граници няма.
Бъдете смели и пътувайте. Индефицирайте страха и го атакувайте! Напишете на един лист всичко, което искате да ви се случи до края на месеца и всеки ден ги четете тези неща. Напишете всичко, което искате да ви се случи до карая на годината и всеки ден ги четете тези неща. Абсолютно всяко от тези неща може да бъде реалност. Момента е сега!
Това е всичко.
Много любов, Бъдете позитивни и искрени.
Освен това ме добавете във Facebook и социалните мрежи!
Димитър. Dean//